Хасково е на дъното по почтеност сред останалите областни центрове в страната

Хасково е на дъното по индекса на Местната система за почтеност в България за 2022 г., сочат данните на Асоциация „Прозрачност без граници“.

Индексът за община Хасково е 2.83 при средно 3.22 за страната. След Хасково са единствено Силистра – 2.79 и Кърджали – 2.68. На първо място е Русе – 3.74.

От институциите в Хасково най-висока оценка получават структурите на държавни органи – съдилищата (3,80 т.). Оценките за съдилищата са резултат от изградения капацитет и от стандартите за отчетност и висок капацитет на национално ниво.

С относително по-малка разлика на второ място се нарежда общинската администрация (3,20 т.), като позитивните оценки в нейната работа се дължат на добре изградената система за предоставяне на административни услуги с възможност за обратна връзка с потребителите, осигурена публичност на регистрите с функционалности за извършване на справки, публичността на докладите относно дейността и на анализите за удовлетвореността от административното обслужване. Дефицит в работата на администрацията е неглижирането на необходимостта от въвеждане на етична рамка и публичността при декларирането на конфликт на интереси от всички нива в администрацията.

Оценката на кмета и неговия екип е 2,92 т., като на преден план се открояват относително добро изпълнение на изискванията за публичност на информацията относно изпълнението на бюджета и на документите и решенията, предложни за обсъждане. Съществени дефицити се установяват при прилагането на принципите за прозрачност и отчетност относно управленската програма и отчетността относно нейното изпълнение, контролът върху общинските дружества, доставчиците на публични услуги и изпълнителите на обществени поръчки. Дефицити се установяват и при консултативния процес с бизнеса.

Идентичен дефицит се установява и при Общинския съвет, чиято оценка е 2,31 т. (най-ниската в сравнение с останалите институции на местно ниво). В тази връзка на преден план се открояват липсата на прозрачни механизми за консултации с гражданското общество и с бизнеса при формулирането на политики за развитие на общината, както и неглижирането на темата за етичните стандарти и прозрачността при декларирането на конфликти на интереси.

Най-висока оценка сред останалите сектори получават медиите (2,88 т.), като на местно ниво е налице разнообразие от медии, които предоставят различни гледни точки. Същевременно се установяват проблеми, изразяващи се във финансова зависимост на медиите от бюджетите за публичност на местните институции и в липсата на разследваща журналистика на местно ниво.

Местните граждански организации получават оценка 2,67 т., като в тази връзка се открояват дефицити както на финансови ресурси (включително и липса на общински фондове за финансиране на обществено значими дейности), така и на експерти и доброволци. Това се отразява и на тяхната дейност, която се оценява като значително по-пасивна в сравнение с други общини – областни центрове.

Бизнесът получава най-ниска оценка в сравнение с останалите сектори (2,03 т.), като в тази връзка се откроява по-пасивен подход относно консултативния процес с местните власти и декларативен подход спрямо участието и подкрепата за антикорупционни инициативи. Две допълнителни обстоятелства очертават картината за осъществяване на икономическа дейност за местния бизнес – липсата на възприятия за оказване на натиск от страна на местните власти и наличието на индустриална зона с изградена инфраструктура, за чието функциониране обаче са необходими по-интензивни действия.

Оценката на структурите за общинско здравеопазване е 2,62 т., като в тази връзка се открояват относително доброто ниво на финансови ресурси, които позволяват периодично осъществяване на инвестиции в сградния фонд и в техническото оборудване, съществени диспропорции в заплащането на медицинския персонал, декларативен подход относно възможностите за включване в антикорупционни инициативи, допълват организаторите на проучването.