Иван Стоилов: По-важно от това да следваме сляпо чужди стъпки е да внимаваме за собствените си постъпки

Съдията в Софийския районен съд Иван Стоилов представи тази вечер книгите си „Странната география на шкембе чорбата“ и „По/стъпките му“ в пресклуба на БТА в Хасково.

За автора и романите му говори журналистът и литературен критик Недялко Бакалов. Стоилов е на 52 г. и е родом от Димитровград, но е възпитаник на хасковската Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“. Преди 4 г. в Регионална библиотека „Христо Смирненски“ той представи и дебютния си роман „Екстрийм“.

„Защо пустите балканци ядат шкембе чорба? Защото, когато на човек предела на сетивността е отвъд границите на възможното, той е готов да яде вътрешности“, думите на автора сякаш казват всичко за философията, внушението и силата на втората книга със загадъчното заглавие „Странната география на шкембе чорбата“, каза на представянето Бакалов.

По неговите думи това е модерен съвременен роман, привидно проследяващ странното пътешествие на двамата приятели Спас и Павел по балканския път на шкембе чорбата, за да се състави интерактивна карта на това кулинарно изкушение. Начинанието е финансирано с 10 000 долара от списанието „Нешънъл джиографик“ и като начало предлага пътуване с автобус до Истанбул през Бурса. В някогашния Константинопол, наричан само от българите Цариград е сварена и изсърбана първата шкембе чорба. После тя поема по свои пътища и хранопроводи из размирния полуостров. В България я приготвят с прясно, в Турция с кисело, а само в пълния с изселници Бурса – с прясно и с кисело мляко. Румънците пък й слагат сметана.

„В Хасково вече с носталгия си спомнят за култовото заведение „Мазна муцка“, в което наред с любимата и други чорби, можеше да се опита и телешка глава в шкембе“, допълни Бакалов.

Стоилов посочи, че с Недялко Бакалов ги свързва не само приятелство, но и служебни отношение преди близо 30 г. в пресгрупа „Марица“, като редакторът му там го е запалил по писането.

„Книгата е абсолютна игра на въображението, единствените действителни събития са рецептите и историческите справки“, отбеляза авторът.

Бакалов определи третия роман на Стоилов – „По/стъпките му“, като категорично най-добрият. „Стойностна художествена литература. Той е за митарствата на автора като войник по време на националния поход По стъпките на Ботевата чета. Романът звучи като антиутопия, тъй като Иван пророкува, че в един период, когато властта ще вземат обединените патриоти в казарма ще се ходи до 40 г.“, обясни критикът.

Писателят призна, че романът е базиран изцяло на автобиографични елементи. „Аз обаче реших да прехвърля сюжета в едно въображаемо бъдеще, когато на власт е една патриотична коалиция „България на три морета“. Целта им е да се доберат до авторитарен стил на управление. Това става навсякъде по света, сега ще видим в Нидерландия какво ще се случи, където такива хора взеха властта. Тяхната основна работа е популистки да плашат хората с врага, който непрекъснато дебне край границата или с емигранти, няма значение. Това води до затягане на режима“, категоричен е той.

Иван Стоилов каза, че си е дал сметка, че България е била на 3 морето за около 20 г. по времето на цар Симеон Велики и 3 г. по времето на цар Иван Асен II. „Очевидно, че тези 23 г. са такъв неизлечим спомен в нашето съзнание и цялата 1300-годишна история, че все още бленуваме за тези морета и територии. Ние и сега сме на три морета. На Коледа сме на Черно море, през юни на Бяло море и през септември слизаме към Егейско море. Никой не може да ни убеди, че няма Бяло море, а за гърците си е Егейско“, каза още авторът.

Книгата е история за 12 зрели изтрещели мъже без да броим шилето, които попадат в по-особена ситуация извън зоната си на комфорт. „Заглавието може да се разбира двузначно – едното послание е да не следваме сляпо чужди стъпки, били те и на героя Христо Ботев. Вторият вариант на заглавието отвежда към другото послание – по-важно от това да следваме сляпо чужди стъпки е да внимаваме за собствените си постъпки. Защото от това в крайна сметка зависи дали ще оставим някаква следа, по която някой друг след това да поеме, накъдето е решил да тръгне“, обясни Иван Стоилов, който допълни, че в написването на този роман е вложил най-много страст и е доволен от резултата.