Д-р Али Мустафа ел Кадри е родом от сирийския град Небек. Завършва основното и средното си образование в Дамаск. В България идва през 1972 година. Учи една година български език, а след това -„Медицина“ в Пловдив, където по-късно специализира „Урология“. Д-р Кадри е женен, има дъщеря. В Сирия е оставил семейството си. Там са двамата му братя и двете му сестри, с които се чува често по телефона. Казва, че живеят в мирен район и са добре.
С увеличаването на бежанската вълна на сирийски граждани към България, хасковският уролог ежедневно се среща със свои сънародници, не за да ги лекува, а за да им превежда.
Според д-р Кадри разрастването на конфликта в Сирия ще се отрази пагубно на икономиката на Европа и в частност на България. Медикът се надява конфликтът да бъде решен с разум.
– Покрай кризата в Сирия и засилената бежанска вълна към България често се срещате със сирийски граждани, поели по нелекия емигрантски път. Какво разказват те?
– Едните казват, че бягат от бомбардировките. Другите – не могат или не искат да назоват точната причина. Това е така, защото всеки е оставил някакви роднини в Сирия и се опитва да ги предпази. Хората живеят в страх. Утре като се върнат в страната си какво ще стане? Общо взето всички са предпазливи. Обединява ги войната.
– Прогнозата ви, че няма да се разрасне кризата в Сирия, не се сбъдна. Защо и как се стигна до тук?
– Да, моята прогноза не се сбъдна. Сирийският народ е мирен народ. В историята на Сирия никога не е имало такива въоръжени конфликти. Едно време в моето детство Сирия беше страната на превратите. Като ученици първата ни работа сутрин беше да пуснем радиото, за да разберем ще ходим ли на училище или не, има ли преврат или не. Но в нито един от тези моменти не е пострадал нито един човек. Демокрацията е поводът за конфликта в Сирия. Демокрацията е мечтата на всеки гражданин, но тя не е стока – да я купиш днес и утре да й се радваш. Това е един продължителен и мъчителен процес. Първите демонстрации по улиците в Сирия бяха от високообразовани хора, от елита на страната. Това са журналисти, лекари, юристи. Тяхното искане беше ясно и умерено – да се отмени извънредното положение. Никой не искаше да сваля президента. Но вероятно и управляващите в начало допуснаха грешки, че не отговориха адекватно на тези мирни демонстрации. Тогава въпросът придоби международен характер. Намеси се Америка, която каза, че този президент трябва да бъде свален. Фактически се затвори пътя на диалога. Сега в Сирия има гражданска война във всичките й измерения.
– Ще се стигне ли до външна намеса в Сирия?
– Всяка външна намеса е опасна. Защото външната намеса ще унищожи инфраструктурата на страната, за чието възстановяване ще са необходими милиарди. Вероятно ще бъдат засегнати обекти от областта на енергетика, пристанището … значи тази държава после само Господ може да я възстанови. Питам – в една гражданска война, когато едните побеждават, кого побеждават? Аз като победя моя брат, дали това е победа? В една гражданска война никога не бива да има победител и победен. Защото тези хора за обречени да живеят заедно. Дума победител и победен не трябва да има, независимо от цялата тази трагедия.
– Каква е вашата прогноза за развитието на кризата в Сирия?
– Аз смятам, че разумът трябва да надделее. Може би има някакъв проблясък. Този въпрос с химическата атака, колкото и да е трагична, имам чувството, че отваря някакъв път и всички заинтересовани страни в този конфликт Америка, Русия, Саудитска Арабия, Турция ще седнат на масата на преговорите и ще заставят своите привърженици в конфликта да „клекнат“ и да се намери положително решение на конфликта. Ако обаче конфликтът се разрасне това ще има пагубно отражение върху икономиката на Европа и в частност България. Там е петрола. Какво ще стане ако се намеси Иран? Властите там няколко пъти заплашиха, че ще да затварят Персийския залив. Това автоматично ще затрудни доставките на петрол. Търговците на петрол ще са доволни, тъй като цената на един барел ще се увеличи в пъти, но това ще се отрази неблагоприятно на обикновените хора.
