Жандармерия влезе в хасковския кв. „Република“

Пълна порнография,какво търсят там и сега?На магарето чепа ли?Да хванат тези които дават парите за да се гласува за тях а не мангалите.Защото не е луд който изял баницата ами който я е дал.
Простотията идва от управляващитеее …

Как бихме описали предизборната кампания в Хасково?

Някой би казал- с предизвестен край.
Като че ли в началото победителят бе кристално ясен. И непобедим.
Но вероятно от прекомерно вглеждане в себе си и собственото си величие не осъзна, че колкото и да се опитваше да изглежда като непробиваема язовирна стена, не се получи.
Не се получи, защото отрано самопровъзгласилият се за победител Георги Иванов заложи на някои разрушителни психологически фактора.
Първият от тях е страхът. На някои от хората, които са живели и преди 1989, и след това им изглеждаше в началото странно, после трагикомично и накрая особено неприятно фактът, че след 25 години демокрация хората се страхуват Страхуват се не само да покажат предпочитание към други кандидати, а и даже да си го прошепнат с приятели. Колеги се следят един друг дали посещават предизборни събития на правилният кандидат кмет- “бащицата” на Хасково и подкрепящите го листи. Питат се- “А твоята листа Кмета ли подкрепя”.
Най- нещастни са работещите в общинска администрация. Те са неотменно присъствие на всички концерти, откривания на паркове, кръстовища, на срещи с пенсионери и какви ли не предизборни събития.
Собствениците и наемателите на огромна част от търговските обекти в града са заставени да поставят агитационни материали на действащия кмет.
Трябва да си абсолютно независим, да нямаш никакъв допир с общината, да нямаш нужда от никакви общински услуги, за да можеш спокойно да подкрепиш някого другиго.
Настоящият кмет се преживяваше в началото на кампанията наистина като непробиваема язовирна стена. На тя поддаде.
Заля ни с порой от плакати, листовки, песни, клипове, обещания. Отвсякъде ни гледа и ни говори благо “бащицата” на града. Гледа ни и ни говори и нещо ни открива. И това е вторият непредвиден от екипа на настоящия кмет психологически фактор.От толкова сладко ни става горчиво. А горчивият вкус като че ли започва да прояснява пелената пред очите ни.
Започваме да виждаме, че “бащицата” е бащица за семейството си и за своето обкръжение.
Илюзията, че трябва да сме особено благодарни на това, което “получаваме” от него, започва да се изпарява.
Пътят от огромното неудовлетворение от това, че те страх, до порива за свобода е много кратък. И колкото повече чувстваш, че си свободен, толкова повече свобода искаш. И започваш да ненавиждаш несвободата с всичките и прояви.
И колкото някой новоизпечен феодал да те убеждава, че в неговото имение всичко е прекрасно, ти искаш свобода.
Преди Гражданската война в САЩ южните щати са се опитвали да убеждават останалия свят и са внушавали на робите, че всъщност робството е прекрасно. Че робите са гледани, нахранени, имат си колибки, плантаторът се грижи да тях като за деца. Че едва ли не само това им е нужно. Но те нямат свобода.
Такава е и ситуацията в Хасково.
Градът е като под обсада на листите на настоящия кмет и неговите плакати. На хората се внушава, че кметът просто е в отпуск, изборите идват и си отиват и той си остава на трона. И всички останали кандидати са нелоялни поданици или незаконни претенденти за престола Му.
Но нека не забравяме, че в САЩ Северът е победил робовладелския Юг. Защото всяко потисничество води до порив за свобода.
Стремежът към свобода може да се изрази по различен начин. За някои – просто в бягство- от града, от страната и ли от себе си. За други- в желание за промяна.
Това, което се случва в последните дни в Хасково, прилича на събуждане на стремежа към промяна и към свобода.
Може би не винаги се изразява гласно, открито, на висок глас. Нека не забравяме, че има 2-3 поколения, които са възпитавани съзнателно в подчинение, страх и конформизъм. Но в града се усеща едно особено брожение, едно желание за отърсване от феодалния сън, един стремеж към новото и различното. Различно не просто като личност, а като лидерство и начин на общуване с хората. Един стремеж към нормалност.
Защото всъщност нормално и човешко е да бъдеш свободен. И не е нужно през 2015 хората да откриват това свое право.
Затова и в Хасково започнаха да стават много популярни различните от настоящия кмет кандидати, затова на неговите предизборни събития и предизборни материали започна да се гледа като на официози , които никой не чете и никой не им обръща внимание. И на които винаги има хора, но те са там по задължение.
Да, градът е залят с плакатите ни Георги Иванов и неговата листа. Да, непрекъснато нещо се открива, някой пее или танцува.
Независимо от плакатната война и стратегията всички други кандидати да не се виждат те са видими. С един- два плаката на улица, с едно- две събития. Видими са. И хората се променят.
Победителят вече изобщо не е ясен. В променящата се обстановка може да се случат много изненади. Но каквото и да се случи с кандидатите, който и да отиде до балотаж, хората в града започнаха да се променят. И вече не са поданици, а граждани.

ZASHTO NIKOY NE SPIRA BUSA NA dps KOYTO RAZDAVA V MOMENTA PAKETI S HRANI V KV.HISARYA
TOLKOVA LI NISKO SA PADNALI HORATA ZA EDIN PAKET DA SE PRODADAT