Деветима се предлагат за удостояване със званието „Почетен гражданин на Хасково“ – посмъртно с докладна от представителната група на съветниците на ГЕРБ за майската сесия на хасковския общински съвет.
Това са Стойчо и Кица Марчеви, Недялка Симеонова, Аспарух Лешников, Александър Паскалев, Георги Чалбуров, проф. Любомир Тенев, Нестор Марков и Михаил Минчев.
Хасковският търговец и индустриалец Стойчо Марчев е роден през 1879 г. и е един от най-ярките представители на хасковския стопански живот през първата половина на 20 век.
Кица и Стойчо Марчеви подпомагат щедро домове за сираци и нуждаещи се деца. На 8 април 1938 г., 5 г. преди смъртта си, Стойчо Марчев се явява пред нотариуса на Хасково и прави публично своето колосално завещание на Хасковска община – над 40 млн. лв. Най-старото техническо училище в града възстановява своето име на „Стойчо и Кица Марчеви“.
Недялка Симеонова е родена на 2 декември 1901 г. в Хасково. През 1913 г. заминава за Америка, където изнася множество благотворителни концерти в полза на пострадалите през Балканските войни българи.
През 20-те години на миналия век Недялка Симеонова се сдобива с прочутата си цигулка „Галиано“, на която свири до смъртта си. С нея тя обикаля целия свят и изнася концерти в Япония, Китай, Сингапур, Европа, Америка.
Аспарух Лешников – Ари е роден на 16 юли 1898 г. в Хасково. През 1928 г., Лешников с още неколцина певци създава първия в света вокален състав „Комедиен Хармонистс“. Успехът бил поразителен. Те изпълняват над 280 песни, записват 234 грамофонни плочи, издадени в стотици хиляди тираж. Сред почитателите им са американският президент Франклин Делано Рузвелт и норвежкия крал Олаф V. Канят музикантите и в киното. Аспарух Лешников е един от най-известните в света български изпълнители за всички времена.
Александър Паскалев е роден на 7 ноември 1879 г. в Хасково във видна възрожденска фамилия. В края на 1909 г. основава собствено книгоиздадетлство „Александър Паскалев“. Издава отделни книги и събрани съчинения на Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Иван Вазов, Кирил Христов, Алеко Константинов, Елин Пелин, д-р Кръстьо Кръстев, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Георги Райчев, Константин Константинов и други класици на българската литература.
Участва като ротен командир в Балканската война и в превземането на Одрин. Награден е с орден „За храброст“. Иван Вазов му посвещава стихотворението си „България гледа“. Професионалната гимназия по туризъм в Хасково носи неговото име.
Георги Чалбуров е роден в село Еникьой, Ксантийско на 8 август 1896 г. Чалбуров се включва дейно в обществения, културно-просветния и стопански живот на Хасково. Председател е и на Тютюнотърговския съюз в България, бил е депутат.
Чалбуров съдейства за благоустрояването и електрифицирането на Хасково. Той е основният двигател на акционните комитети за подпомагане на бедните, като само през януари 1942 г. дарява повече от 50 000 лв.
Проф. Любомир Тенев е роден на 25 април 1915 г. в Хасково. През 1990 г. е избран за съпрезидент на Международната академия на изкуствата със седалище в Париж.
Той е всепризнат експерт по отношение на творчеството на Шекспир. Неговите студии за „Отело“, „Ромео и Жулиета“ и „Хамлет“ са връх в театралната ни критика. Особено известен е с книгата си „Перо и маска“, в която се съдържат студии за известни западноевропейски пиеси, както и театрални портрети на известни актьори и културни дейци.
Нестор Марков е български възрожденец, просветен деец и общественик. Роден е през 1836 г. в Иробас, днес с. Криво поле, Хасковско. Той е учител в продължение на 40 г., издава редица учебници, някои от които са първи издания на български език. Верен на гражданския си дълг, по време на Руско-турската война Нестор Марков е преводач в щаба на генерал Йосиф Гурко и изминава пътищата на войната от Плевен до Сан Стефано. По-късно заедно с четата на Петко войвода се грижи за опазване сигурността на местните българи.
Най-големият принос на Марков към българската наука е блестящото му представяне като лексикограф. Речниците му непрекъснато се преиздават и усъвършенстват, получават и международно признание. За тях той е удостоен с почетно звание от френското министерство на просветата и изящните изкуства.
Михаил Минчев е български националреволюционер, роден през 1853 г. в Хасково. Завършва Роберт колеж в Цариград, завръща се в родния град и развива дейност като търговец.
Касиер е на Хасковския частен революционен комитет от Вътрешната революционна организация.
Бяга от заточение в Диарбекир през 1876 г., установява се в Русия. Участва като преводач и разузнавач в Руско-турската война (1877 – 1878 г.).
След Освобождението от османско иго е първият кмет на Хасково (1878 г.).
