Навършиха се 130 години от рождението на забравения в Хасково Желю Минчев, български оперен певец (1888-1972), един от основателите на българския оперен театър.
Роден в Хасково, в 1906 г. той започва да учи пеене в Женевската консерватория. Специализира в Милано, Неапол, Париж.
Заедно с други музиканти подкрепя идеята за създаване на оперен театър както в други европейски градове и става основател на „Оперна дружба“. На 18 октомври 1908 г. в София е първото пробно представление – откъси от „Фауст“ на Гуно и „Трубадур“ от Верди. Това е и дебютът на хасковския баритон, тръгнал уверено към голямата сцена.
През 1911 г. Минчев пее в операта „Борислав“ от Маестро Георги Атанасов, вдъхновена от едноименната пиеса на Вазов. На премиерното представление в ложата седи самият Фердинанд. С артистичния си талант и природно хубав глас Минчев изпълнява роли в оперите „Палячо“, „Травиата“, „Фауст“, „Сватбата на Фигаро“, „Евгени Онегин“. Той е проникновен изпълнител и на български народни песни, с които обикаля цяла България, за за концертите му пишат всички тогавашни вестници. През 1936 г. в писмо до министъра на просвещението Минчев предлага „да се уреди при Операта студио, в което старите и изпитани оперни певци да учат младите на художествено пеене, сценична игра и грим“.
В 1937 г. певецът се премества да живее във Виена, където работи като вокален педагог и подготвя блестящи артисти за оперната сцена. През 1970 г. България го удостоява със званието „Заслужил артист“ 104 години след раждането си операта „Борислав“ отново оживява. Любопитното е, че ролята на Борислав – великия войвода на цар Иван Асен – отново е поверена на певец с хасковски корен: талантливият потомствен музикант Атанас Младенов, за който Haskovo.info писа.
Наследникът на Желю Минчев в ролята на Борислав, баритонът Атанас Младенов интерпретира образа с емоционалност, варираща от фино лиричен до драматичен изказ, пише музикалната критика със суперлативи, каквато е била и оценката за неговия знаменит предшественик от Хасково.
