Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програма за
трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Турция 2014-2020
Днес представяме две рецепти на традиционни гозби от Минерални бани, България и Мерич, Турция. Те са част от ястията, включени в рецептурника „Кулинарните изкушения на пограничния регион Хасково-Мерич“, разработен по проект на РСО „Марица“ „Виртуална кухня Марица – Мерич“, № CB005.1.23.017, финансиран по Програма за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Турция 2014-2020.
Курбан от овнешко месо на „Господьова църква“, с. Сусам, община Минерални бани
Необходими продукти:
250 г овнешко месо
200 г овнешки дроб
50 мл олио
1 връзка пресен кромид лук
1 глава стар кромид лук
2 бр. червени домати
1 с. л. брашно
2 с. л. ориз
1 яйце
4-5 бр. лютиви пиперки
магданоз
джоджен
черен пипер
оцет и сол на вкус
Начин на приготвяне: Месото се нарязва на малки късчета, залива се с 5-6 чаени чаши вода и се вари докато омекне заедно със зеления лук и част от доматите, нарязани на дребно. Посолява се, след като кипне. В сгорещена мазнина се прибавят последователно и се задушават нарязаният на дребно стар лук, останалите домати и брашното. Заливат се с малко бульон от месото и се изсипват в чорбата. След това се прибавят оризът, предварително попареният и нарязан на кубчета дроб и лютивите пиперки. Чорбата се доварява, застройва се с разбитото яйце, което трябва да се пресече, поръсва се с черен пипер и ситно нарязаните магданоз и джоджен, подкиселява се с оцет и се поднася. Продуктите в рецептата са дадени в грамаж за 5 души.
Интересни факти свързани с ястието:
„Господьова църква“ е обичай, свързан в миналото с края на селскостопанския сезон. Той битува и до днес в голяма част от селищата в област Хасково, като преобладаващо е съхранен на юг от река Марица – в селата Ябълково, Каснаково, Крепост, Воден, Нова Надежда, Сусам и др.
„Църква“ или „църквичка“ хората наричат пренасянето в жертва (курбан) на животни, като благодарност към Бога за прибраната реколта. Времето на провеждането е обикновено около Петковден или Кръстовден в различните селища, но някъде и до Димитровден, дори и до Архангеловден. В село Сусам жертвата за курбана се купува от селските чорбаджии. Овните се заколвали насред село – в църковния двор, на хорището или край оброчище. Събирало се цялото село. (Маринов, 1981: 688). По-късно, а и днес, този обичай се прави по махали, а жертвата е овца или овен. Денят за курбана обикновено е понеделник и по-рядко събота. В някои села „Господьова църква“ се прави в понеделника преди Кръстовден. Смята се, че с тази жертва се кръщава земята, а след нея освещават семето и започват сеитбата.
Хората на курбана се преброяват и стойността на жертвеното животно се разделя по право на всички. Жените се нареждат пред казана и плащат определената сума и получават своята част.
Елбасан Тава от Мерич
Необходими продукти:
2000 г агнешко месо
480 г лук
100 г краве масло
1000 мл вода
3 г черен пипер
8 г сол
За Соса:
90 г пшенично брашно
400 г кисело мляко
300 г настърган пресен кашкавал
120 г яйце
200 г бульон от месо
Начин на приготвяне: Агнешкото месо се нарязва на парчета и се запържва в краве масло. Лукът се нарязва на ситно и се добавя към агнешкото месо. Добавете вода, сол и черен пипер, оставете да се готви на слаб огън. Сосът приготвяте като смесвате брашното, киселото мляко, жълтъка на яйцата, 1 чаша бульон и сол. Когато месото се задуши се слага в гювеч или тава, залива се с приготвеният сос и се задушава на фурна 180 градуса. След 10 минути се изважда от фурната, поръсва се с настъргания кашкавал и се връща обратно във фурната. Когато кашкавалът почервенее, гювечът/тавата се вади от фурната.
Ако сме привлекли Вашето внимание и искате да намерите още интересни рецепти и факти, посетете уеб платформата по проекта https://virtual-chef.eu в разделите Традиционна кухня в Хасково и Традиционна кухня в Мерич.
Това прессъобщение е направено с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програма за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Турция 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB005. Съдържанието на прессъобщението е отговорност единствено на РСО „Марица“ и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
