Излезе от печат ново издание на Регионалния исторически музей- сборникът „Музейни летописи – 90 години организирано музейно дело в Хасково“.
В него са поместени доклади от научната конференция, организирана по случай годишнината, за коята Haskovo.info писа. Научен ръководител е проф д. и. н. Иля Прокопов.
Всеки юбилей е повод да се върнем към началото, историята и хората, сътворили институции и събития, пише д-р Виолета Костова в публикацията „От археологическо дружество към Народен музей“. Акцент в изложението е приносът на Димчо Аладжов и доц. д-р Георги Граматиков като изследователи на историята на музейното дело в Хасковo, тръгнало през 1927 г. с решението на настоятелството на читалище „Заря“ да уреди музей.
Проф. д. и. н. Иля Прокопов в съавторство с Мариана Славова представя монетното съкровище от с. Сърница. 12-те сребърни монети, имитация на тетрадрахмите на о. Тасос, са датирани в периода между 72 и 45 г пр. Хр. Доц. д-р Георги Нехризов прави подробен преглед на десетгодишните археологически проучвания на скалния комплекс „Глухите камъни“. Изследванията позволиха да се установи предназначението му – важен комплекс с култов характер, с многовековна история, пише известният археолог. На продължилите десет години нови археологически проучвания на Светилището на нимфите и Афродита при с. Каснаково е посветена публикацията на д-р Веселка Кацарова. Тя поставя архитектурния комплекс като концепция до едни от най-известните паметници на римската архитектура – аристократичните вили за почивка и развлечения.
Д-р Красимира Узунова и Милен Вълчев представят Руската галиполска гимназия в Търново-Сеймен (1923-1926 г.), формирана след като там са настанени 761 души от Кубанско-Алексеевското военно училище. Като разглеждат вписването на гимназията в живота на селището и отражението на нейните прояви върху битието на местното население, те правят принос в темата за руската емиграция в България след разгрома на Бялата армия в Русия през пролетта на 1919 г. За съжаление днес не може да се прочете почти нищо за руските имигранти, дошли не с оръжие, а с книга и цигулка в ръка като носители на една по-висока европейска култура, пишат двамата автори.
В сборника Харманли присъства с представяне на средновековни пафти от фонда на тамошния музей и колекция документи от 1878-1879 г. Отделени са страници за археологически обходи в югозападната част на община Димитровград, за находки при с. Великан.
Солидното академично присъствие в изданието е достойно допълнено и от материали на музейни работници във Варна, Кърджали, Смолян, Елхово, Ямбол. „На живо от Александровската гробница“ – така е нарекъл своите приписки екскурзоводът Недялко Бакалов. Всеки народ – с особеностите си, заключава той на фона на историйки с посетители от Италия, Япония, Русия, и разбира се с нашенци.
