Ученици от ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“ в Димитровград посетиха Музея на авиацията, намиращ се на летище Крумово, в съседство с 24-та авиобаза и летище Пловдив.
Екскурзията имаше за цел учениците да бъдат съпричастни с честванията по случай Международния ден на авиацията и космонавтиката – 12 април, както и да се запознаят с интересни факти и българския принос в областта на космическите изследвания и технологии.
Музеят на авиацията е основан през 1991 г. и разказва за развитието и постиженията на българската авиация. Той е филиал на Националния военноисторически музей и разполага с две богати експозиции – вътрешна и външна.
Сградата на музея е на пръв поглед малка, но е приютила в двете си зали изключително интересни експозиции. В по-голямата, в снимки, факти и исторически вещи е разказано подробно за създаването и развитието на българската авиация, нейните възходи, постижения и паметни имена. Изложен е и един от най-старите летателни апарати, покорявали някога небето. В музея могат да се видят още съвременни реактивни двигатели, оръжия, бомби, снаряди, ракети с топлинно насочване, черна кутия на самолет и др.
Развитието на авиацията в България е проследено на специални табла със снимки и документи. Една от най-интересните сбирки в Музея на авиацията е посветена на Асен Христов Йорданов. Това е създателят на първия самолет, построен в България. Макет на този самолет може да бъде видян в музея. Йорданов се оказва и единственият авантюрист, дръзнал да участва в конкурс в САЩ за околосветски полет, който така и не се осъществява заради липса на други участници. По-късно българинът се превръща в един от най-големите конструктори в областта на авиацията в света.
Втората, по-малка зала, е посветена на българския принос в завладяването на космоса. Истинската изненада обаче, скромно се крие в единия ъгъл на залата. Това е спускаемата капсула, с която Георги Иванов (член на международния екипаж на космическия кораб „Союз 33“, изстрелян в орбита на 10 април 1979 г.) и руският му колега Николай Рукавишников са се приземили след извършения от тях полет в космоса. Апаратът е предоставен на България от бившия Съветски съюз, а около него все още се усеща слаб мирис на изгоряло от обгорената му при навлизането в атмосферата външна обшивка. Уредът е осветен и отвътре, така че може да се види удивително малкото пространство, в което са се разполагали двамата космонавти при завръщането си на Земята. В музея се пази и оригиналният костюм и скафандърът на Георги Иванов. Спускаемият апарат е изложен заедно с оригиналния му парашут, който заема площ от 1000 кв. м и тежи 160 кг.
В експозицията, посветена на Космоса, са показани българските разработки на космическа техника и космически храни. Учениците имаха възможност да видят как изглеждат в космически вариант боб по манастирски, таратор или мляко с мюсли. Интерес предизвика и т.нар. височинен костюм, предназначен за летене на голяма височина. С такъв костюм е бил облечен Юрий Гагарин по време на първия си полет в космоса през 1961 г.
Външната експозиция е разгърната на голяма площ и на нея са разположени десетки летателни машини от различни епохи и с различен замисъл – най-вече бойни машини, но и реликви на гражданската авиация от времето на държавното въздохуплавателно дружество „Балкан“, селскостопански самолети и др. Сред най-ценните експонати на музея е зелен военен хидроплан Арадо – 196 А-3 „Акула“ – единственият запазен експонат в целия свят. Произведен е през 1938 г. в Германия и е доставен в България през 1943 г. Във външната част на музея учениците видяха още спортни, транспортни, военни самолети, изтребители от различни поколения и др. Към момента музеят притежава близо 6 800 експоната и 59 летателни апарата.
