Магнетичността и неповторимостта на култовия скален комплекс „Глухите камъни“ кара екипа на доц. д-р Георги Нехризов за поредна година да работи в комплекса, да го развива, да търси и намира артефакти от времето на траките, на ранно- и късножелязната епоха.
За да установи и докаже защо Глухите камъни се наричат „глухи“, той, заедно с екип от различни специалисти, направиха първите акустични изследвания на скалния комплекс. Резултатите показаха, че местността и комплексът Глухите камъни носят това име поради изявените скали, които увенчават билото на хребета, а са глухи, защото там няма ехо.
Експериментът бе направен с гласа на Хари Драганов – бас от Женевската опера. Опитите показаха, че скалите в комплекса поглъщат звука, а на определени места има условия на звукозаписно студио – тишина и липса на вибрации.
Според специалистите, за това способстват множество фактори: уникалните шумоизолиращи свойства на скалните масиви от една страна, което води до много ниски нива на външните шумове в междускалните пространства, и на звукопоглъщащите свойства на самите пространства, обусловени от нерегулярно разположените, изкуствено създадени скални ниши.
По време на изследването присъстваха проф. Валерия Фол – траколог и инициатор на това проучване, проф. Тихомир Трифонов – акустик, доц. Иван Симеонов – акустик, Александър Алексиев от Института по механика, доц. д-р Нехризов и Мария Чернева – журналист от БНТ.
Авторите на изследването считат, че е възможно една от причините, Глухите камъни да са избрани за провеждане на сакрални дейности, да са именно акустичните характеристики на местността.
„В местността се създава впечатление, че изведнъж посетителят “оглушава”, тоест нормалният шум на гората изведнъж изчезва. Винаги сме се удивявали от липсата на чуваемост на обекта и отсъствието на ехо“, споделят археолозите.
Изследванията са част от проект на БАН „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността“, по който се работи от 2015 г.
