Изложба за потопеното в българските язовири наследство ще бъде открита на 1 август в залите на Националния етнографски музей при Българската академия на науките.
Екип учени представя във фоторазказ резултатите от 4-годишното си проучване на над 60 селища, изселени и залети при строежа на над 20 язовира в България, а две от изчезналите села ще покажат етнографски вещи.
През социалистическия период с разгръщането на индустриализацията и електрификацията в страната са построени десетки големи и стотици по-малки изкуствени езера, които да захранват ВЕЦ-ове, да осигуряват поливното земеделие и битовото и промишлено водоснабдяване. На тяхно място са били разположени села и разнообразни археологически паметници, които се налага да бъдат потопени. Населението е обезщетено и преместено в други селища, а къщите и повечето обществени сгради – разрушени.
Както Haskovo.info писа, сред големите водоеми е построеният през 1964 г. язовир „Ивайловград“, който е най-дългият в България – 30 км. Площта му – 15 квадратни километра, „поглъща“ четири села в Хасковска област. На 31 декември 1963 г. е обнародван указ, с който се заличават селата Костово, Кочаш, Ставри Димитрово и Черешак поради изселване. Малки Воден попада в графата „полуизселено“.
През последните 4 години екип от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН е проучил всички изселени села на място и по документи, срещнал се с родени в тях и потомци, за да запишат спомените им.
Сега в снимки и разказ учените ще представят основните моменти от строежа на язовир и заличаването на село – през планирането, процедурите на отчуждаване и обезщетяване, на преместване и промяна на пейзажите, личните преживявания, последвалите усилия на хората за поддържане на спомена за потопеното им село. Част от изселените са поставили паметни знаци, за да не бъде забравено, че някога там е имало живо село.
До края на годината учените ще издадат книга, в която историята на всеки язовир и унищожените заради строежа му села е подробно описана, както и научна монография върху отделни аспекти на останалото под язовирните води. Проучването „Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН.
