Литературните награди за поезия „Пеньо Пенев“ за 2026 г. бяха връчени в Димитровград.
Двамата лауреати – носителят на Националната награда „Пеньо Пенев“ поетесата Мирела Иванова и носителят на Международната награда Дьорд Сонди получиха своите призове за принос в развитието на националната и световна литература, съобщават от общината.
„Тази награда е символ на стремеж, ценности и идеали, които до голяма степен ни липсват в нашето съвремие. За мен е изключително удоволствие, че точно вие сте тазгодишните лауреати. Получавайки наградата вие ставате част от историята на нашия град“ каза при връчването на отличието на 29-я лауреат Мирела Иванова, кметът Иво Димов. Той благодари специално на комисията по избора, председателствана от проф. Владимир Атанасов.
Мирела Иванова благодари за наградата и сподели, че за нея месец май е озарен от буквите, знанието, културата и поета Пеньо Пенев.
„Пеньо Пенев е разпнат и растерзан не само между две епохи и жестокия им двубой, разпнат е и между лозунговия оптимизъм, внушен и изискван от идеолозите на времето и тежката лицемерна длан на същото това разломно време, в чиято сърцевина поета е безизходно приклещен. Благодаря на гражданите на Димитровград, че опазват паметта на своя поет“, се обърна към присъстващите Мирела Иванова.
Българският поет, драматург, литературен историк и лауреат на награда „Пеньо Пенев“ за 2022 г. и ректор на Нов български университет, проф. Пламен Дойнов представи своето лаудацио за тазгодишните лауреати.
Той определи Мирела Иванова като истински европейски поет на свободата, която знае как да не мълчи. „Тазгодишният лауреат на Националната литературна награда Пеньо Пенев притежава силата на словото да влезе в този несвършващ диалог, защото поезията предназначена да приютява и да спасява човек няма край“, каза в своето слово проф. Дойнов.
Председателят на Общинския съвет в Димитровград Гергана Кръстева връчи Международната награда “Пеньо Пенев” на 6-я лауреат – унгарският българист Дьорд Сонди, който е превел над 11 000 страници проза, 20 000 стиха от българската литература от над 400 автори. Той също благодари за признанието и сподели възхищението си от топлото посрещане и изложбата „Архитектурата на една мечта“, която бе открита час преди награждаването. Развълнуван, той прочете част от свои преводи на унгарски на българска поезия.
„Немислимо е присъствието на българската поезия в Унгария без Дьорд Сонди. Той може би е най-ярката личност, която обитава огромна българо-унгарска езикова вселена, а неговите преводи и авторски книги, са звездите в тази вселена. Такива като него извайват империя на езика и разбирателството, която защитава нашата обща българска, унгарска, европейска идентичност. И нека гледаме на тазгодишния лауреат на Международната литературна награда, като знак за нашата благодарност към един от най-виртуозните създатели на тази българо-унгарска империя на духа и словото – д-р Дьорд Сонди“, сподели в своето слово проф. Пламен Дойнов.
Публиката се наслади на поезията на двамата лауреати. Церемонията започна със слово за Пеньо Пенев от уважавания литературен историк и председателя на комисията за избор на лауреатите проф. д-р Владимир Атанасов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Стихове на Пеньо звучаха в изпълнение на ученици от ПМГ „Иван Вазов“, а музикантите от Акустично джаз трио допълниха магичната празнична вечер. Присъстващите имаха възможност да се насладят и на специално аранжираните литературни витрини на тазгодишните лауреати, подредени във фоайето на ГБ „Пеньо Пене“, както и на изложбата с фотографии „Природи“ на Дьорд Сонди, любезно предоставена от Унгарския културен институт. С церемонията по връчване на отличията приключиха тазгодишните димитровградски поетични дни “Пеньо Пенев”.
МИРЕЛА ИВАНОВА e родена в София. Учи в Немската гимназия в родния си град и българска филология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Живее и работи в София. Дълги години е уредник на къща музей „Иван Вазов“, а от 2016 г. – драматург в Народен театър „Иван Вазов“. Дебютира в сп. „Родна реч“ през 1977 г. Автор на стихосбирките „Каменни криле“ , „Шепоти“, „Самотна игра“, „Памет за подробности“, „Разглобяване на играчките“, „Einsames Spiel“ прев. Норберт Рандов, „Еклектики“, „Versöhnung mit der Kälte“ прев. д-р Габи Тиман. През 2004 година издава „Дума по дума“, следват „Бавно“ разкази и стихотворения, илюстр. Греди Асса), „Любовите ни“ (поетична антология), „Всички разкази са за теб“ , „Площад България. Високи патоси и всекидневни притчи“ и „СЕДЕМ. Стихотворения(с)биографии“. „Памет за подробности“ е книгата, за която получава наградата на Съюза на българските писатели за най-добра поетична книга през 1993 г., „Еклектики“ – за най-добра книга на 2002 г. на Сдружението на българските писатели. Носител е на наградата за поезия на в. „Труд“ през 99-та година и на Националната награда за българска художествена литература „Христо Г. Данов“ за 2003 г. През 2001 година в Мюнхен ѝ е присъдена наградата за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа, връчвана ежегодно от немския медиен магнат д-р Хуберт Бурда. Книгата „Всички разкази са за теб“ е номинирана за наградите за съвременна българска проза на Портал „Култура“ и на книжарници „Хеликон“, а „Бавно“ е с номинация за „Христо Г. Данов“. През 2018 година „СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии“ получава наградата за литература на София и наградите за поезия „Николай Кънчев“ и „Перото“. Стихотворенията, разказите и есетата на Мирела Иванова са превеждани на множество езици.
ДЬОРД СОНДИ е роден е на 15 март 1946 г. във Феферниц, Австрия. Завършва унгарска и българска филология в Будапеща. От 1975 г. работи в Националната библиотека за чужди езици, където е главен съветник. От 1975 до 79 г. е лектор по унгарски език в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където е гост-доцент в специалността „Унгарска филология“ от 1980 до 1981 г. и от 2004 до 2009 г. От 1991 г. е член на редколегията на културно-общественото двуезично списание „Хемус“, Будапеща. Директор на Унгарския културен институт и съветник при Посолството на Република Унгария в София (от 1999 до 2004). През периода 1980 – 1990 г. е отговорен редактор за българска литература в Издателство „Европа“ в Будапеща. От 1995 г. е главен редактор на списание „Полис“, а от 1999 г. – главен редактор на месечното списание за литература „Напкут“, през 2003 г. основава издателството с това име.
Превел е над 11 000 страници проза, 17 000 стиха от българската литература от над 400 автори – „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, възрожденска проза от Паисий до Ботев, „Антихрист“ на Емилиян Станев, „Диви разкази“ на Николай Хайтов, стихосбирки на Блага Димитрова, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Екатерина Йосифова. Автор е на повече от 200 статии (предговори, интервюта, изследвания, рецензии) на български и унгарски. Автор на учебник „Български език за говорещи унгарски“ и на унгарско-български разговорник, както и на две стихосбирки на български и една на унгарски език – „Припада диагоналът“, „За ек вам“ и една на унгарски език.
Носител е на отличията: Почетен знак на Българската академия на науките „Марин Дринов“ за приноса му в изследванията по българистика и в развитието на културните връзки между Унгария и България, почетен знак „1300 години България“, орден „Св. св. Кирил и Методий”, петкратен носител на награда за отличен литературен превод от Министерството на културата на Унгария, Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, награда „Златно перо“ за постижения в областта на изкуството и културата, плакет и грамота „Отец Паисий Хилендарски“ на Министерството на образованието и науката за заслуги към българското образование, Национална награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“, „Златен будилник“ на програма „Христо Ботев“ на БНР. „Златен век“ на Министерството на културата на България, орден „Жан Moне“. Дьорд Сонди е носител на държавна литературна награда „Атила Йожеф“ в Унгария – за постижения като поет, преводач и деятел в културно-просветната област. През 2016 г. за 70-годишнината му на български излиза сборникът „Мостът на езика. В чест на 70- годишнината на Дьорд Сонди“, съдържащ текстове от и за него.
