Стефан Аврамов е вечният зам.-председател на Туристическо дружество „Аида“, град Хасково. На тази длъжност е повече от 30 години и отказва на колегите си да седне на председателския стол, в момента заеман от Георги Черкезов.
От години е лицето на хасковския туризъм. От 2000-та насам редовно се срещаме по планинските пътеки, най-вече като водачи на младежки групи. И винаги просрочваме с много уж кратките почивки, защото Стефан има какво да разкаже на младежите за конкретния маршрут. Всъщност хасковският и чирпанският туризъм си другаруват активно още от 20-те години на миналия век, а една от свръзките им е публицистът-сатирик Тома Измирлиев, брат на поета Христо Смирненски, който по това време живее в Хасково, познава се с чирпанските туристи и пише закачливи словесни портрети за тях.
На 25 ноември т.г. Стефан Аврамов навършва 74 години и въпреки ставните болки и прекарания инсулт не спира с планинските преходи. Първата му членска карта в ТД „Аида“ е от 1965 г., не му се разделя с нея, добавил е и нови страници за марките.
От 1977 година от дружеството му възлагат да води учебно-спортната дейност, създава Клуб за учителя и ученика. И оттогава до сега с него по планинските пътеки е водил хиляди младежи. Често е и единственият им ръководител, почти няма група под 40 души, а най-голямата е от 82-ма, „спали сме и по стълбите на хижите, като няма места“. А походите нямат край, до скоро ги записвал на тетрадка. „С най-трайно присъствие във времето е зимното ни изкачване на Мусала – от 1972 г. до 2015-та – бил съм на върха 115 пъти, в една от годините даже водих 7-8 групи.“
Другите ни планински върхове значително „отстъпват“ на балканския първенец – има 54 изкачвания на Вихрен, 37 – на връх Ботев, на средногорския Богдан – 15-на пъти, на родопския Персенк не ги е броил, а Черни връх – „само 3 пъти, защото не ми е интересен!“
По професия е учител по география, обиколил е почти всички средни училища в Хасково. Задържа се трайно в математическата гимназия – от 1988 г. до пенсионирането си през 2015-та. Не му е трудно да организира жадните за преходи младежи, години подред води и спортно-туристистическо ориентиране, където подготвя състезатели.
„Организацията на ученически групи след трагедията в Лим стана трудна, споделя Стефан, защото има много документация“. Въпреки това продължава да води групи, сега с порасналите си ученици, които учат и работят по света. „Те вече ходят по планините сами или по групи, обаждат ми се, като си идват в Хасково, скоро с група бивши ученици, сега в Австралия, бяхме на Олимп.“
От местното РИОСВ пък го ангажират постоянно с посещения до защитени обекти, които трябва да се описват, например последно ги е водил до Скалния мост в близост до Боровица, „над с. Дъждовница има поне част път нагоре“.
Една от интересните прояви е свързана с инициатива на местния храм „Св. Архангел Михаил“. Църквата се е наела да запознае децата на българската диаспора по света – Украйна, Русия, Сърбия, Северна Македония, Косово…, с родната природа и история. За целта ангажират за водач Стефан Аврамов.
Подготвя се специална програма с посещения на обекти от Кърджали до Плевен, като групата – от 10-на до 50 деца, нощува на палатки. „За съжаление пандемията прекъсна тази интересна форма, с която приобщавахме децата към българската история и природа“.
В последно време го търсят и от туристическите фирми – заради познанията му по география и история. Тук интересна дестинация е близкото Садово, наричат го „Българският Ноев ковчег“, защото е банка към БАН за съхранение на хранителни семена от дървесинни и храстови видове, тук е основано и първото земеделско училище в България, измерени са и най-високите температури в страната.
Бил е и пещерняк, сега обаче отскача често само до близката пещера Айкаас на връх Аида – пещера утроба и светилище на мечката.
Организирал е и няколко екскурзии в чужбина – на гръцкия Митикас, Олимп, 4 пъти; на Триглав Словения, в Карпатите, европейската част на Турция и др. Интересно начинание било и изкачването по проект на туристи от Хасково, Ямбол и Бургас на връх Махиада, най-високият в Странджа. С ученици „на парче“ тръгва по най-дългия маршрут Ком – Емине – „преполовихме го, все някога ще го завършим целия“, оптимист е Аврамов, въпреки болежките. Тръгнал по този интересен маршрут със зимен преход още като студент в Русе с тамошния „Академик“.
„Преходите в родния край какво да ги броим, те са много, но интересен е „По стъпките на Ангел войвода“, правим го последната седмица на месец май – от Хасковските минерални бани до Кенана над Хасково“, заявява Аврамов.
Той не крие и тревогата си относно бъдещето на туризма в града. Запалил е в планинарството хиляди и сега това им е любимото хоби, „но не искат да се ангажират трайно с организационна дейност“, споделя той. Разбира ги, днес светът стана къде-къде по-динамичен, по-материален и личности като него – с „обществена кройка“, остават в миналото.
„А за туризма се иска душа. И истинска отдаденост. Както в любовта“, мъдро заключава събеседникът ми.
Автор: Ангел Колев, вестник „Ехо“
