Деян Янев е роден в село Сталево, община Димитровград. Завършил е Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ през 1989 г. След това завършва „Българска филология“ в Пловдивския униревситет „Паисий Хилендарски“. Работил е като учител в различни училища в Пловдив и в Хасково. Бил е директор на Младежки център – Хасково. Работил е 8 г. в Регионалното управление на образованието – Хасково като експерт по български език и литература. От 2016 г. е директор на Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ в Хасково. Втори мандат общински съветник и председател на комисията по образование, култура и вероизповедания в Общински съвет – Хасково. Кандидат за народен представител от 29 – МИР – Хасково от листата на Коалиция „Демократична България – Обединение“ под №11 в интегралната бюлетина с преференция №111.
– Г-н Янев, измина една тежка година за сферата на образованието в условията на пандемия. Как я определяте вие?
– Действително годината е изключително тежка за всички участници в образователния процес – и за учениците, и за техните родители, и за учителите, които трябваше много бързо да преориентират своята работа по начин, по който да са адекватни на новите условия. Ръководствата на учебните заведения също трябваше да организират и провеждат учебния процес при едни тотално различни условия. Изпитание е и за цялата система на образованието по вертикала, която също така трябваше да създаде необходимите условия за провеждането на някакъв образователен процес в България, така че учебната година да не бъде напълно изгубена.
– На този фон как оценявате самата образователна система и къде има нужда от реформа?
– Образователната система в България много бързо се мобилизира, за да може да отговори на новите условия и да започне да функционира независимо от трудностите. Тази мобилизация беше на първо място от страна на учителите, които показаха, че за тях професията е преди всичко призвание и чак след това просто една работа, за която получават заплата. Мобилизация имаше от страна на родителите и на самите ученици, които също много бързо трябваше да свикнат с новите условия и да се адаптират към тях. Особено на родителите на малките деца е много тежко, защото през цялото време трябва да бъдат до тях и да се грижат за участието им в образователния процес, така че да има постигане на някакви резултати.
В образованието реформите са един непрестанен процес. То трябва да отговаря на новите условия и промените, които настъпват в социално- икономическите условия, в начина на живот. Реформирането на образованието не може да спре, защото навлизат новости, нови технологии, нови методи и форми на обучение. Освен това образованието трябва да отговаря на пазара на труда, на професиите на 21 век, трябва да формира у децата онези ключови компетентности, които да позволят да имат успешна реализация в своя живот.
– Какви приоритети в сферата на образованието си поставя „Демократична България“?
– „Демократична България“ ще работи за въвеждането на разумни и ефективни реформи в образованието, които да осигурят спокойствие, сигурност, ред. Най-важното е реформите да осигурят качествен образователен процес, в който родителите и учениците да са напълно удовлетворени.
– Направиха се и промени в учебните програми, което доведе до неравномерно разпределение на материала. Това сякаш е в тежест предимно на по-малките ученици?
– С реформата и влизането на новия закон за предучилищното и училищното образование, която раздели средното образование на четири етапа се получи така, че една голяма част от учебното съдържание, което е изучавано в по-горните класове беше включено в учебните програми на по-долните класове. Така в някои от класовете учебното съдържание е толкова голямо по обем, че не остава време за упражняването му и развиване на онези ключови компетентности, за които всички говорим и които са важни за успешната реализация на децата ни. Те препускат в огромния обем от материал и накрая децата всъщност завършват класа без да имат действително формирани умения за прилагането на този материал в практиката.
Преосмислянето на тези промени е задължително. Независимо от това кой ще определя политиката за развитието на образованието в България, мисля че е логично и разумно да се преразгледат учебните програми в някои класове, за да може акцентът да падне върху формирането на ключовите компетентности на учениците, а не върху усвояването на учебен материал, който в действителност много бързо се забравя и след това те нямат никакви умения.
– Какво още може да се направи в сферата на иновациите?
– Онова което е задължително в сферата на иновациите е оборудването на всички училища в България с необходимата техника за създаването на образователна среда, в която действително може да се работи за практическото усвояване на знанията и развиването на ключовите компетентности на учениците. Въпреки че са положени усилия в тази посока, все още не всеки един ученик има достъп до онази техника, която е необходима, за да може да се провежда образователен процес, който отговаря на така наречения компетентностен подход. Оборудването на училищата с необходимите условия за прилагането на компетентностния подход е безспорно една от първите задачи на образователната система.
Искам да обърна внимание и на нещо, което някак си остава малко встрани от политиките за развитие на българското образование. Това е възпитателният процес в училищата. Според мен трябва да се инвестира в провеждането на един ефективен образователен процес в училище, така че учениците да имат формирани нагласи, отношения и ценности, които да ги правят отговорни към онова което се очаква от тях. Отговорни към обществото, отговорни към семейството си, към приятелите, родителите и да имат едно адекватно поведение в обществото и правилни нагласи за своето собствено развитие.
Като част от образователния процес трябва да се инвестира в кариерното развитие на учениците още от ранна възраст. Защото за съжаление нашите деца завършват средното си образование без да са наясно със своите истински способности, таланти и онова, с което биха могли да бъдат най-полезни на обществото и на себе си. Те напълно произволно избират професии и специалности, които да кандидатстват за висшето си образование и не са подготвени за професионалната си реализация в живота. Затова кариерното ориентиране на учениците и младите хора е важна задача на българското общество и на министерството на образованието и науката.
Другото нещо което е важно е квалификацията на педагогическите специалисти. Първоначалната им квалификация се дава от висшите учебни заведения. Университетите трябва да ги подготвят по начина, по който те действително да осъществяват едно обучение, насочено към формирането на ключовите компетентности на учениците. Това е нещо, в което според мен университетите изостават. При подготовката на студентите в педагогическите специалности трябва да се акцентира върху онези умения, които са необходими за провеждането компетентностния подход в действителната образователна среда.
Държавата трябва да определи своите акценти в квалификацията на учителите. Два, три, четири акцента, един от които например е компетентностния подход, проекто базираното обучение, умението за изплозването на технологиите за провеждане на обучение с компетентностен подход. Това са важните неща, към които образователната система трябва да насочи своите усилия и да инвестира в провеждането на такъв тип квалификации, които да подготви учителите да бъдат успешни в прилагането на компетентностния подход в училище. Тоест квалификацията трябва да бъде целенасочена.
Купуването и продаването на гласове е престъпление
